“Господи, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя” – Тази стара поговорка става все по-актуална в днешните вълчи времена…Казват, че кръвта вода не става, но това не значи, че родния ти брат или сестра няма да ти забие нож в гърба в момент, когато си най-уязвим. Точно това се случи и с мен и днес можеше да съм на улицата, без покрив над главата си, ако не беше адвокат Елисавета Иванова.

Безработицата и безпаричието ме принудиха да замина за Испания, където си изкарвах прехраната в продължение на няколко години. Там получих и тъжната вест за кончината на майка ми, която беше вдовица от доста години. Завърнах се и когато след тъжната церемония попитах сестра ми кой адвокат ще ангажираме за да уреди наследствените дела, тя ме изуми с изявлението, че няма какво да се урежда – всичко било приписано на нея приживе от майка ми…Това беше шок, който не съм очаквал и в най-черните си кошмари. Не можех да повярвам, че родната ми майка не ми е оставила нищо. Заподозрях, че възрастната жена е била ловко подведена, за да извърши такова нещо. Жена ми в този тежък момент прояви здрав разум и се зае да търси помощ. Така попаднахме на адвокат Елисавета Иванова.

Честно казано, с влизането в адвокатската кантора си мислех, че ще похарча много пари и няма да спечеля нищо. Това за щастие, не се случи, а стана точно обратното. Тъй като сестра ми отказваше да покаже документите, с които е получила целия апартамент на родителите ми като дарение, трябваше да се потърси информацията по съдебен ред. Така се разбра, че дарението е станало преди година, което накара адвокат Елисавета Иванова широко да се усмихне. В този момент разбрах, че имам запазени части от наследството, което никой не може да ми отнеме, дори и ако е направено завещание или дарение. Тъй като срокът за давност не беше изтекъл, ние пуснахме иск в съда.

От този момент започна най-тежкият период в живота ми. Не заради съдебните дела, с които адвокат Елисавета Иванова се справи перфектно и ми върна отнетото по нечестен начин, а заради кавгите със сестра ми. Най-тежко е, когато човека с когото си израсъл се е отнесъл несправедливо към теб, но като че ли това не му е достатъчно. Не бях подготвен за такава отявлена омраза и за думи, изречени със злоба, която като нож се забиваше в сърцето ми. В този миг, като на филмова лента в мислите ми летяха миговете, когато сме били единно и щастливо семейство. След това се сетих за всичко, което съм направил за малката си сестра – неща, които съм правил съвсем естествено, без да чакам благодарност или признание. Като че ли животът не е достатъчно труден, та трябва да се усложнява допълнително от дребни сметки, които превръщат братя и сестри във врагове.