Познавам го, още от дете разпознавам стъпките му в снега. В годините, в които съм чакала идването му с притаен дъх, си спомням ярко следната ситуация. На входната врата се позвъни. Майка ми попита: ще отвориш ли вратата? Аз се втурнах през глава и дочух ромоленето на звънчета. Отворих вратата и пред мен се изправи едър мъж, с костюм и дълга брада, който ме попита слушала ли съм през цялата година?

Стори ми се странно – тъй като той беше свидетел на това, колко послушна мога да бъда. Все пак беше мой дядо…

Така сами разбирате, как в моята детска глава се подреди цялата картина. Вече бях достатъчно пораснала, за да вярвам в митичен старец с голям червен чувал. Но за моя голяма изненада разбрах, че предпочитам да продължа играта. Поканих го, получих подаръци, изпях песничка, която бях научила в детската градина и затворих входната врата. Няколко години подред, продължих да участвам в тази приказна илюзия, с ясното убеждение, че магията е жива. Исках този приказен герой да остане в детството ми още малко, поне до следващата година.

На скоро, четох из хилядите статии в интернет за Дядо Коледа, колко е важно да посветим децата си в тайната на писането на писмо до белобрадия старец, как от неописуема значимост е да ги питаме послушни ли са били. Доста рестриктивно ми прозвуча. Особено допълнението, че ако децата не са похапвали зеленчуците си, не са си подреждали стаята и не са си миели зъбите, то Дядо Коледа ще разбере и няма да мине през техния дом. Замислих се, че няма нищо лошо в това да научим децата си да вярват в чудеса. Имаме сериозната подкрепа и на медиите, в това отношение, но за мен по-важно беше да осъзная нуждата всяко дете да усети безвъзмездно своето приятелство с Дядо Коледа. Не ми се иска синът ми да вярва, че ако вечер не пие мляко е лошо дете и няма да получи подарък. Не искам в малката му глава да се развиват сценарии на ултиматуми и закани. Ако успея да му предам същността на истинската безвъзмездна обич, ще бъда най – добрия родител. Надявам се и Дядо Коледа да ме подкрепи в това.

Зачетох се, в това което родителите и педагозите споделят. Казват, няма лошо детето да вярва в чудеса, да живее в приказен свят и да очаква с нетърпение червения чувал. Така е, но ако това е свързано с възмезди форми на очаквания към него, магията на празника се губи. В същността си Дядо Коледа е почти митологичен образ, който радва децата по света със своите подаръци, приготвени грижливо цяла година от свитата му с  верни джуджета. Тогава, как в главата на едно дете може да се оформи връзката, че ако е било послушно, то неминуемо ще получи коледен подарък. Отговорът е прост – няма как. Не съм привърженик на това, децата да бъдат натоварвани от малки с очакванията на нас, възрастните. Живеем твърде сложно и зависимо, за да си заслужава да предадем това и на децата си. Те са такива, каквито са. И само заради факта, че очите им искрят при всяко позвъняване на вратата, си заслужава да им помогнем в „писането” на писмо до Дядо Коледа или в илюзията за това, че този симпатичен старец цяла година е мислил за тях с любов.

Сега бих дала всичко, за да чуя онзи гърлен смях и да получа своя подарък. Оставям Ви на коледното настроение, а аз отивам до пощата, за да изпратя писмото на сина си.