Основна характеристика на лекарствените средства и медикаменти в хомеопатията е, че те са лишени от токсични вещества и са щадящи организма. Отговарят на съвременните стандарти за екологичност на продукта, а в добавка са и бързо и лесно смилаеми от организма.

Стандартът им на производство е уеднаквен по целия свят, за да може да не се допуска в тях намеса на химически източници и нежелани технологии.

Производственият процес ги прави уникални медикаменти по своята същност – събрали в себе си цялата сила и енергия на своя първоносител, за да доставят необходимата лечебна сила на всеки специфично нуждаещ се пациент. Веществата участващи в изграждането на лекарствата са събрани с изключителна прецизност от флора и фауната, както и от минералния свят.

Клиничните тестови периоди и експерименти не са в нехуманната среда на страдащи хора и лабораторни животни, а се тестват върху здрави хора за доказването на качествата и истинските им възможности.

Точно този подход и неговите резултати са доказали, че хомеопатичните продукти нито причиняват вреда на приемащия ги, нито влошават състоянието му. Самият им създател Самуел Ханеман, когато е разработвал системите на лечение и самата методика е въвел като свое кредо, че той трябва сам да изпробва медикаментите върху себе си, чак тогава е предприемал понататъшните действия за въвеждането им в употреба за многото проблеми в пациенти с болести от всякакъв произход.

В обществото се е създало мнението, че хомеопатията се припокрива с билколечението и билкарството, с китайската, аюрведа или тибетската медицина, но все пак има съществена разлика. Понякога дозировката и реалните вещества, които се прилагат в споменатите медицини далече надхвърлят идеята и метода, с които хомеопатията борави. Тя сработва на енергийно ниво, в областта на високите разреждания на веществата

Хомеопатичните лекарства се приемат във най-различни видове познати ни от съвременната фармакология – таблетки, глобули, гранули на прах; сухи или течни.

В зависимост от вида на медикамента, те се приемат перорално, външно или венозно.

Класическата хомеопатия и съвременната фармакология все пак имат допирни точки, но само в специфични случаи – когато се налага смесването на хомеопатичното лекарство с химическо такова, за поддържане на жизнения минимум, който химическото хапче осигурява. При стабилизиране на пациента, постепенно химическия препарат се изключва, за да може хомеопатичната медицина да заеме своето място в по-безопасното, по-щадящото и по-чистото лечение на конкретния случай.

За прилагането на лекарствени препарати от всякакъв вид, все пак е желателно информираният избор да бъде водещ. Пациентът е длъжен да направи консултациите с алопатичния и хомеопатичния специалист, за да има своя информира избор. Решението трябва да се обосновава изцяло на получената информация и на ползите, които той ще получи